Още една светла дата от нашата история. На този ден изразяваме своите почит и уважение към най-достойните личности от многовековното ни минало- на всички български книжовници,просветители, революционери,светци и  мъченици. Това е  празник  и на всички учители и строители на българската държавност.

      В настоящата публикация ще се опитаме да представим накратко историята на този празник-причините за неговото възникване и най-ярките му представители.

Идеите за възникване на този празник се появяват през първите години на 20в. Принос за това дело имат група учители от гр.Пловдив, които обмисляли създането на празник, който да е подкрепа на българското просвещение, да даде пример на населението ни,да повдигне националното самосъзнание,да се отправи поглед назад във времето в дните на славната ни история.Така първото отбелязване на този празник в  края на учебната 1908-1909г. Първоначално се решава, да се чества на 19.10-на деня на Св. Йоан Рилски, защото дотогава нито един от българските възрожденци не е бил канонизиран. Така българите, започват да отдават почит на всички просветители,борци за национално освобождение, велики държавници още от създаването на българската държава, на всички възрожденци от времето на Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание. Постепенно, празникът се отбелязва в цялата страна. Денят  на будителите е въведен като официален празник  по време на правителството на Александър Стамболийски (1919-1923г). Това е време на много сложна политическа обстановка когато, страната ни поема последиците от Ньойския мирен договор-откъснатите обширни територии и тежки репарации. Именно в този момент се вижда нуждата от създаването на празници, които да бъдат крепители на националното самосъзнание, да се обърне поглед към славните ни години. Пряк изпълнител на тази политика на правителството на Стамболийски имаме в лицето на министъра на народното просвещение –Стоян Омарчевски. Така на 31.10.1922г. е издадено постановление на Министерския съвет,което узаконява 01.11 като „Ден на народните будители”- „Нека Денят на св.Йоан Рилски да се превърне в ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуване и интерес към дейците от миналото ни”. С приемането на 1.11 за ден на будителите се определя и начина на провеждане на самите чествания. В столицата се започва с молебен на площад „св Александър Невски”, на който присъстват всички високопоставени български държавни служители начело с министър-председателя.След което се провежда шествие по булевард”Цар Освободител и накрая участниците в шествието се събират на площад „Св.Неделя”. Подобни  е честванията  и извън столицата.По този начин се чества денят на будителите до идването на комунистическия режим в България на 09.09.1944г., когато  празникът е забранен.След дълго прекъсване Денят на будителите отново започва да се чества със закон приет от 36 Народно  събрание на 28.10.1992г. Най-голяма заслуга за това има председателят на сдружението „Мати Болгария”-П.Константинов.

От 2002г.  на този ден се въвежда ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентството както и тържествена смяна на караула.

Българските просветители и дейци не могат да бъдат подредени по важност или принос. Значението на тяхното дело, останало като завет на бъдещите поколения, също е трудно да бъде определено ,защото  не можем да даваме оценка на знанието,на силата на историческата памет.Към тези светли личности,можем единствено да направим един безкраен поклон, да се стремим да не ги забравяме, за възвеличаваме делото им и бъдем техни последователи!!!